Труд и работна заплата:Обезщетение по чл.222 ал.1

From Wiki :: FastSolution
Jump to: navigation, search

Според Кодекса на труда обезщетение по чл.222 ал.1 се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение при следните основания на чл.328 ал.1:

  • Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
    • т.1 - при закриване на предприятието
    • т.2 - при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата
    • т.3 - при намаляване на обема на работата
    • т.4 - при спиране на работа за повече от 15 работни дни
    • т.7 - при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност
    • т.8 - когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност


Според кодекса на труда

  • Чл. 222. (1) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.


Периода, за който се изплаща обезщетението се зачита за осигурителен стаж, но не за трудов стаж, тъй като не е съществувало трудово правоотношение.

Обезщетението не се изплаща към датата на прекратяване на трудовия договор, тогава служителя все още няма право на него. Не се посочва като дължимо в заповедта за уволнение.

Обезщетението се изплаща при поискане от служителя, и работодателя не е длъжен да го потърси, за да му го изплати. Давността на правото на получаване на обезщетението е 3 години.

Служителят е нужно да предостави трудова книжка и декларация свободен текст за периода през който е бил без работа.

Особенности за правото и размера на обезщетението:

  • Ако е започнал работа на друго място веднага след прекартяване на трудовия договор се губи правото на обезщетението.
  • Ако не е започнал работа има право на цялата сума на обезщетението.
  • Ако е започнал работа преди да е изминал периода предвиден според кодекса на труда, има право да получи сума пропорционална на работните дни за периода без работа.
  • Ако е започнал работа, но с по-ниско трудово възнаграждение, има право да получи разликата между сегашното и предишното си възнаграждение.